Ayres SI (ASI®)

Сензорната интеграция е неврологичен процес, чрез който сензорната информация се организира в централната нервна система (ЦНС), което позволява интерпретацията на околната среда и разбирането на тялото в тази среда.  (Ayres,1972).

Кой разработва метода?
Джийн Айрес разработва интервенция за сензорна интеграция, за да се справи със сензорните и двигателните фактори, които влияят върху способността за пълноценно участие в дейности, задачи и професии. Тази интервенция се основава на систематичен процес, който включва оценка на сензорните и двигателните фактори, влияещи върху постуралния контрол, саморегулацията, двигателната координация, билатералната интеграция и праксис на детето, с особен акцент върху тактилната, вестибуларната и проприоцептивната обработка.

Теорията
Теорията за сензорната интеграция се основава на постиженията на фундаменталните и приложните науки и обяснява как човек възприема, организира и използва сетивната информация от тялото и околната среда – допир, движение, гравитация, зрение, слух, обоняние и вкус, интероцепция. Мозъкът обработва този вход и създава адекватни планове за действие, които подпомагат адаптивното поведение. Оценката определя индивидуалните потребности и насочва целите и интервенцията.

По какво се различава?
Важно е да се отбележи разграничението между интервенцията, разработена от Айрес, и други сензорно-базирани интервенции, което не винаги е ясно изяснено в литературата. Сензорно-базираната интервенция е всеобхватен термин за подходи и стратегии, които адресират сензорните аспекти. Интервенцията на Айрес за сензорна интеграция (ASI)обаче се различава от другите сензорно-базирани подходи, тъй като включва активни, индивидуално съобразени, сензорно-моторни дейности, контекстуализирани в играта на точното предизвикателство за подобряване на адаптивните реакции като основа за участие в дейности, задачи и професии.

Подходът Ayres Sensory Integration® , който прилагаме цели развитие на сензорно-перцептивните умения, саморегулацията, двигателните способности и праксиса, с оглед подобряване на поведението, ученето и социалното участие. Терапията се осъществява в специализирана среда със сензорно оборудване, в сътрудничество със семейството.

При кого могат да възникнат?
Сензорно-инегративните предизвикателства могат да възникнат както при лица без диагноза, така и при бебета, деца и възрастни с разпознати състояния. Тази терапия се е доказала като ефективна при проблеми като обучителни затруднения, хиперактивност, дефицити на вниманието, диспраксия и аутизъм. През целия терапевтичен процес децата развиват специфични умения или поведения, но те не са основният фокус. Вместо това целта е да се провокират физически дейности, които предизвикват усещания, водещи до адаптивни реакции, които могат да отворят пътя за по-сложни реакции. За децата интервенцията акцентира върху играта, улеснявайки създаването на сензорни преживявания и планирането на действия в отговор на насочвани и прогресивно предизвикателни задачи.

Принципа на сесиите по метода на сензорната интеграция на Джийн Айрес е базиран на игра. Тук не обучаваме конкретни навици. А създаваме игровии и проблемни ситуации, в които детето е предизвикано да разпознава и анализира усещанията от собственото тяло и да ги съотнася към своите желания съобразени с външните условия и да вземе решение за това как да продължи.

Какво се опитваме да постигнем? Да вземем примера с думата «вода». Едно дете е научено да произнася думата «вода». Ще я използва ли, за да поиска да пие? Всичко зависи от това дали то разпознава, че е жадно. Ако не разпознава сигналите от тялото си, няма да може да използва това умение съзнателно и мотивирано, дори и след най-внимателно обучение.

Сензорната интеграция инициира процеса на съзнателно използване на умения и създава основата, необходима за развитието на нови по-сложни умения и целенасочено поведение.